Desire Lines: Atlas

Desire lines (или desire paths), са вторични пътеки, които възникват чрез многократното преминаване на хора и/или животни по един и същ маршрут. Това обикновено са линии, по които предварително зададените траектории за движение - например тротоари, алеи или проектирани проходи - не съвпадат с най-естествения, кратък или интуитивен начин за движение. В урбанистиката, транспортното планиране и ландшафтната архитектура тези пътеки се разглеждат като следи, които показват как пространството се оформя от хората, превръщайки ги в активни участници в градоустройството.

Терминът намира приложение и в транспортното планиране, екологията, дигиталния дизайн и социалните науки. Във всички тези сфери той обозначава разликата между предварително зададената система и реалното поведение в нея.

Избрахме да използваме конкретната форма Desire lines пред desire paths, защото тази година разглеждаме връзката не само като движение, а като чертеж, маршрут, карта. Линиите на желанията, които се появяват между артисти, градове, дисциплини, публики и пространства. Тези, които сами се прокарват, извън заложената инфраструктура. Атлас от възникнали и имащи нуждата от възникване маршрути през колективното пространство. В атласа като албум можем да разглеждаме различните карти, всяка една от тях поотделно, заедно, във и извън контекст, развитието на една и съща карта, липсата на развитие и съответно нуждата от такова.

Тази тема ни позволява да продължим органичната структура на Emergence Art Fest през допълнителния език на картографията. След като през първите три издания развивахме структурата и възникващите качества на нашата мрежа, вече е време да я изобразим. Интересува ни наслагването на планираното и възникващото, на изградения път и прокараната пътека, индустриалното и естественото.

Градовете, артистите, колективите и пространствата са възли, а участията, сътрудничествата, повтарящите се срещи и партньорствата са връзките между тях. В мрежите особено важни са т.нар. "bridges" - елементите, които свързват иначе отделни групи. Такива мостове позволяват идеи, информация и възможности да преминават между различни общности.

Фестивалът не е просто събитие, което събира отделни участници за няколко дни. Той е мрежа, която проследимо има собствена памет, собствени връзки и собствени маршрути.

Общностите не се създават по права административна линия. Те се образуват чрез повторение. Това е един обществен еквивалент на "утъпканата пътека". Никой не я "проектира" напълно, но тя започва да съществува, защото достатъчно хора избират да минат през нея.

Първият цикъл на фестивала проследи процеса на поява, свързване и разгръщане. След emergence, convergence и resurgence, новият етап вече не разглежда само как мрежата възниква, а как се променя и развива. Ако предишните теми са описвали органичното развитие на фестивала, Desire Lines започва да го картографира: да проследява посоките, които тази мрежа сама избира.